Хремата или ринитът е състояние, засягащо горните дихателни пътища, което се характеризира със секреция с различна характеристика (водниста, слузна, гнойна и т.н.), съпроводено или не със запушване на носа и/или кихане и с продължителност поне два последователни дни за поне 1 час дневно.
В зависимост от причината според някои световни гайдлайни се класифицира в две големи групи – алергичен и неалергичен ринит. Алергичният ринит настъпва в резултат от действието на конкретен алерген, към който организмът е развил свръхчувствителност.
Причините за неалергичния ринит са разнообразни, като най-чести са инфекциите – обикновено с вирусни причинители. Понякога разграничаването на двете групи (алергичен и неалергичен ринит) е трудно, като има някои междинни състояния, при които се намесва, както алергичен терен, така и инфекция.
Много често това става и причина за многократни посещения при лекари от различни специалности (общопрактикуващи, педиатри, УНГ, хомеопати) в опит да се намери оптимално решение за справяне с проблема, особено когато е с по-голяма давност.
1. Алергичен ринит. Симптомите при него включват хрема с воднист секрет, запушен нос, зачервяване на очите, често кихане, сърбеж в носа и очите и други. При контакт с конретния алерген симптомите могат да се влошат и да се появят още болки в гърлото, кашлица, главоболие.
Сънят и ежедневната активност на детето също са нарушени в голяма част от случаите. Насочващи към диагнозата са още: тъмните кръгове под очите, кожна гънка в основата на носа, образувана в резултат от честото търкане на носа поради сърбеж.
Когато няма насложена бактериална инфекция, при децата няма температура и секретът от носа е безцветен до мръснобял.
2. Инфекция. Това е по-честата причина за хрема при децата. Обикновено се касае за вирусни респираторни причинители, които предизвикват т.нар. обща настинка. Тук хремата започва с воднист секрет, който впоследствие се сгъстява и придобива жълтеникав отенък. Налице са още болки в гърлото, кашлица, повишена температура, главоболие. Ако тази хрема продължава повече от 10 дни, се счита, че най-вероятно са засегнати и синусите. Съмнение за синузит има и при персистиране на високата температура (над 38о С) за повече от три дни, както и слузно-гнойната секреция от носа.
3. Други причини. Те са най-редки. Такива са например изкривяването (девиацията) на носната преграда, назалните полипи, които се формират в резултат от хронично възпаление в носната кухина, медикаментозният ринит (след употреба на някои лекарства, например при продължителна употреба на назални деконгестанти), вазомоторен ринит (при дразнене от миризми, тютюнев дим, температурни промени) и други.
Лечението на хремата изисква на първо място определяне на причината й. Може да се наложи провеждане на определени изследвания в зависимост от клиничното състояние на детето и насочващите симптоми.
При алергичния ринит се провежда обикновено лечение с антихистаминови препарати (локални или перорални) или левкотриенови антагонисти.
Инфекциозният ринит в резултат от вирусна инфекция е самоограничаващ се и по правило не е необходимо провеждане на специфично лечение. Може да се извършват промивки на носа с физиологичен или хипертоничен разтвор, а при по-големите деца (над 2-годишна възраст) да се използват назални деконгестанти за кратко време.
При деца с бактериално носителство, се изследва носен секрет за микробиология и при необходимост се провежда лечение по антибиограма.